Празнуваме Антоновден – светецът ни пази от болести
На 17 януари църквата уважава паметта на Преподобни Антоний Велики.
Антоний Велики е роден към 251 година след Христа, в Египет. Светецът прекарва 20 години при цялостно уединение в една изоставена сграда в пустинята. При него идват заболели и страдащи хора, с които беседва часове.
На 104 години Антоний излиза в открит дебат с последователите на арианското обучение и ги побеждава. Успехът му е наименуван празненство на християнството. На идната година светецът умира, като е заровен на скрито място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
Името Антон произлиза от римското име Антоний и значи „ скъп, безценен, който няма цена “. Другото му значение е „ който влиза в пердах “.
Празникът е именуван от народа Антоновден .
Според българската национална традиция Антоновден се чества за предотвратяване от заболявания.
На този ден дамите не предат, не плетат, не варят фасул и леща, с цел да не разсърдят чумата, шарката и „ синята пъпка ”.
Специално омесени за празника содени питки, намазани със сметана, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „ за белята, за лелята ”, както е била наричана чумата. Затова Антоновден е прочут още и като Лелинден.
Според една легенда имало двама братя близнаци Антон и Атанас , които изобретили ковашките клещи. Затова именните им дни се празнуват един след различен и на тези дни честват всички ковачи, железари и ножари.
На този ден имен ден честват Антон, Антонио, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка.
https://dariknews.bg/
